Представено тази седмица
Фенантренът, известен също като фенантрин, е полицикличен ароматен въглеводород (PAH) с три ароматни пръстена, получен от въглищен катран. Той има химична формула C14H10, молекулно тегло 178.22 и съществува като безцветно до бяло кристално вещество със синкава флуоресценция. Има точка на топене 100°C, точка на кипене 340°C, плътност 1.179 при 25°C. Фенантренът е почти неразтворим във вода (1-1.6 mg/L), но е разтворим в ледена оцетна киселина и редица органични разтворители, включително етанол, бензен, въглероден дисулфид, въглероден тетрахлорид, диетилов етер и толуен. [1,2]
Препоръчани Cтатии
Международно сътрудничество на химици от Томския политехнически университет, САЩ, Великобритания, Канада, Белгия и Франция разработи линия от реактиви на основата на поливалентен йод за органичен синтез. Това е екологично чист заместител на конвенционалните реагенти, базирани на токсични съединения като ванадий и азотен оксид. Линията включва както най-мощния, така и най-мекия реагент. Те са обещаващи за синтеза на нови полимери и в по-голяма степен за фармацевтичната индустрия, която използва реагенти на базата на тежки метали при производството на лекарства. Както съобщи пресслужбата на Министерството на науката и висшето образование на Руската федерация, последните резултати са публикувани в списанието Chemical Communications на Кралското химическо общество. Поливалентният йод, както е предложен от учени от TPU и техните чуждестранни колеги, може да замени токсичните тежки и преходни платинени метали в реагентите. В сравнение с нормално състояние, при което йодът образува връзка само с един въглероден атом в органичния синтез, в поливалентно състояние той може да образува връзка с няколко атома, т.е. става по-активен. Ръководителят на проекта Мехман Юсубов, който е и първи заместник-ректор по науката на TPU, казва: „Chemical Communications публикува цяла поредица от статии, автори на учени от нашето сътрудничество. Освен това те бяха представени като независим запис в Chemistry World на Кралското химическо дружество. За да разширим по-нататъшните перспективи за прилагане на реагенти на базата на поливалентен йод, ние целенасочено изведехме цяла гама реактиви с различна активност, варираща от най-меките и най-селективни до най-мощните. Според нас те имат несравнимо предимство, че са нетоксични, когато се приемат поотделно, не произвеждат вредни странични продукти и позволяват реакцията да протече при много прости условия. Ако синтезът с обикновени реагенти изисква висока температура от около 350-500 °C и следователно специални условия, поливалентният йод позволява да се работи при стайна температура. Най-мекият реагент в серията се нарича тозилат, производно на 2-йодоксибензоена киселина, а най-мощният е дитрифлат на 2-йодоксибензоена киселина. „Беше нетривиално предизвикателство да ги синтезирам. В първия случай поливалентният йод се комбинира с трифлатна група, а във втория - с тозилатна група. Това беше трудно да се направи, защото самите тези групи са много силни киселини. Когато успяхме да ги комбинираме с йод, те станаха „леки“, не предизвикват никакви странични процеси по време на реакцията“, обяснява ученият. В резултат на това най-мощният реагент позволява синтеза, например, на флуорирани алкохоли. Те се използват широко за получаване на биологично активни съединения, които са в основата на перфлуорираните полимери. Преди това те можеха да бъдат синтезирани само с помощта на агенти на базата на токсичен ванадиев оксид и азотен оксид. Според авторите, теоретично е възможно да се създаде още по-мощен реагент. Международното сътрудничество ще развива и тази посока. „Най-мекият реагент е подходящ за окисляване на природни съединения като сложни органични съединения, които са част от живите тела. Реагентът не уврежда изходните съединения и не предизвиква странични процеси. В допълнение, цялата реакция отнема не повече от 5 минути при стайна температура.
Министерството на околната среда на Япония и Програмата на ООН за околната среда наскоро обявиха нов проект за защита на околната среда и човешкото здраве от неблагоприятните въздействия на живака. До 3 милиона долара ще бъдат отпуснати за проекта, който ще помогне за създаването на регионална мрежа от лаборатории за мониторинг на живак в Азия и Тихия океан и ще осигури изграждане на капацитет и обучение за страните в региона. Със своя опит от първа ръка с болестта Минамата, сериозно заболяване, причинено от отравяне с живак и кръстено на японския град, където е открито за първи път, Япония играе водеща роля в световното намаляване на живака. Програмата на ООН за околната среда е домакин на Конвенцията Минамата за живака, глобален договор, предназначен да предпази планетата от опасностите от живака. Дечен Церинг, регионален директор на ООН за околната среда за Азия и Тихия океан, каза: „Опасните ефекти на живака върху околната среда и човешкото здраве вече са добре документирани и глобалната общност действа, за да защити хората и планетата. Япония отдавна е важен лидер по този въпрос и този нов принос служи само за подчертаване на техния ангажимент.“ Тамами Умеда, генерален директор на отдела за здравеопазване на околната среда към Министерството на околната среда на Япония, каза: „При прилагането на Конвенцията Минамата се нуждаем от ефективни и навременни действия. Също така трябва да привлечем по-широки заинтересовани страни. Имайки това предвид, Япония стартира новия проект за подобряване на мониторинга на живака като основа за засилено научно обосновано разработване на политики по отношение на глобалното замърсяване с живак. Живакът се използва в голямо разнообразие от приложения и намира пътя си в околната среда чрез промишлени емисии и канали като занаятчийски добив на злато. От околната среда може да се натрупа от някои видове, които след това да бъдат изядени от хората – с опасения за здравето на високорисковите популации. Приблизително половината от световното потребление и емисии на живак са в Азия и Тихия океан. В допълнение към мрежата за мониторинг и изграждането на капацитет, финансирането ще подпомогне и създаването на научна база данни с информация, която правителствата и институциите могат да прилагат за ефективно управление на живака.
