метод за контрол на заболяването, базиран на наблюдението, че пропорционалното намаляване на риска за дадени абсолютни намаления на рисковите фактори е независимо от нивото на рисковия фактор: например намаляване на систоличното кръвно налягане с 10 mmHg води до същото процентно намаление на риска от инфаркт или инсулт при всички нива на кръвното налягане преди лечението. Ползите от намаляването на такива рискови фактори зависят главно от абсолютния риск от заболяване, а не от нивата на специфични рискови фактори преди лечението. Това контрастира с управлението на рисковите фактори въз основа на праг за всеки фактор (напр. кръвно налягане, ниво на холестерола), над който се счита, че е налице лечима аномалия (напр. хипертония, хиперлипидемия). Абсолютните рискове са силно повлияни от непроменими рискови фактори като възраст, пол и предишна история на заболяването и се изразяват като процентни вероятности за поява на заболяване в рамките на определени времеви хоризонти, обикновено 5 или 10 години. При подхода на абсолютния риск решението за лечение на повишено кръвно налягане или серумен холестерол зависи от изчисленото общо ниво на риск, а не от нивото на който и да е отделен рисков фактор. Прилагането на подход на абсолютен риск може да предполага съществени промени в стратегиите за обществено здраве и в обстоятелствата, при които разпределянето на ресурси за превантивни лекарства е оправдано.